Светът е познат и непознат, когато се замисля. След множество прераждания и игри между живота на земята, живота в нефизическата сфера... се питам кога усещаме къде сме. Сякаш сме навсякъде, докато сме тук, сякаш били сме и преди на местата, които посещаваме за първи път. Всичко е до болка познато, толкова ти е тясно на моменти, че си казваш, "ох, не е ли време да напусна, да се оттегля в светлината..." И после разбираш колко много уроци още има да научи Душата преди тялото и да заспи. А то заспива ли изобщо. Има ли сън и има ли будност. Аз не ги разграничавам. Живея между двата свята. Търсач на истината съм. На тази, която колкото и човека да се съберем и да си говорим, колкото и време да е минало, животи, тя ще бъде една. Една обща светлина ще ни обгръща. В истината няма противоречие, няма конфликт, няма борба за власт на Его-то, защото всички сме едно. И, ако мен ме е грижа за теб, то ще ме е грижа и за мен. И ако искам да бъда в любов, то това означава, че и ти си в любов. Ако аз съм в хармония, то и ти си в хармония. Ако цветята цъфтят, то и аз съм в тях - в цвета, в аромата. Ако навън вали ще бъда в облака, който ще се разсея пред лъчите. И ако днес с тебе сме едно, то и утре в безкрайността ще сме дърво с много клони и изящни плодове. Трева сред макове и диви коне. И ако днес не обичам тревата и я скубя, утре ще я благославям и тя ще ми прости за невежеството ми преди. Ако съм червеят наял плода или гъсеницата, мумифицирала храста, то утре ще съм птица и ще им простя. Не, не може само да раздаваш скъпоценната вода, защото утре ще си планина, и тя от тебе ще извира и в морето ще се влива. Ще си космоса и ще ме виждаш цяла, изпъстрена като мандала, въплътила в себе си всяка частица земна плът.