Родих се в тяло, за да мога да чувствам любовта през очите на Бога, която той изпраща към всичко на тази планета. Избрах я, защото е безкрайно зелена и свежа и толкова много свежест дарява ни слънцето. Свети силно, колкото Бога. Родих се в място с безкрайни поляни, винаги бягах там, за да наблюдавам чисто от клони на дървета и далече от сгради слънцето. Все си представях брега на морето. Скалисти огромни пустини и безкрайна вода. Заживях на брега, за да съм близо до него - до слънцето. Когато много напече и ми стане непосилно да пребивавам край него се отправям към планината - и в нея пак търся поляна, където гледката със слънцето да е интимно чиста. Дори, когато отида в гората търся там между клоните него. Все него търся. Накрая разбрах, че в слънцето Бога откривам и той ми говори чрез него и неговите лъчи. Всеки търси Божествената искра, но колко от нас си признават не зная. Прекрасно е да се спреш в любовта на многото хора около теб и животинки и цветя, но през тях тайно надничаш ли, за да видиш Божествеността? Престанах отдавна да търся любовта от другите, когато намирам я в себе си чрез него. И мога да ти изпратя толкова много любов, че да видиш как светлината в мен поздравява светлината в теб. И има хора, чиято аура ми изпраща любовта си без да се фокусира във физическото ми тяло. И това толкова силно ме енергизира, сякаш Бога чрез тях ми се радва. И аз в светлината на хората намирам Божествеността и им се радвам и им служа и им помагам да изпълнят пътя си с любовта. И те ме намират в любовта. Аз в тях намирам светлина. Светлина и любов - думи толкова тривиални, така редовно употребявани лишени от въздух, от чувство. А те толкова вълшебни са сами по себе си....
Заради чувството родих се на тази планена, за да почувствам любовта на човека у мен. И той често жесток е, не я оценява, не я намира, не само това - по-често е способен да я отрича, само защото толкова сила се изисква, за да се къпеш в мекотата и, когато жестокия свят ще те завладее с тъмнината си. И какво, ако временно сянка има над мен, та нима моето собствено слънце не грее чрез мен? Нима има някой, освен мен способен да ме спре да излъчвам любовта. О, човече това е толкова сладко предизвикателство и въпреки това продължавам да търся кея и връзката с безкрайността чрез него. Защото в огромната локва вода виждам отражението на реалността от която дойдох.