Много променлив е света точно сега. Винаги е бил такъв, но сега е видима промяната за часове. Изключително бърза е материализацията. В това време, обаче се материализират неща, които са извикани от тъмната страна на нашето същество. Напълно отсъства в тях спомена за това кои сме и какво правим тук. Напълно загубени в част извън нас сме, и тази част я припознаваме като наша, защото носи материални удобства и контролира една голяма част от обкръжаващите ни Души и се чувстваме като герои, защото изглеждаме като водачи. Водим слепци. И толкова явно тук липсва любовта, толкова силно заблудата в тяхните очи замъглява, че аз съм тази, която искам да им дам любовта, от която се нуждаят. Знам, че не мога да дам нещо, което не ми е поискано и това много боли. Тази болка изобщо не ме плаши. Говори ми колко много любов е нужно да канализирам около тези заспали души, за да може за миг да видят светлина и да осъзнаят, че има и Изгрев, не е само нощ, не съществува само тъмнина. И в този момент мога да бъда в радостта, в любовта, защото тъмнината и светлината във всеки от нас са толкова явно разграничени, че мога да я почувствам като плътна тъмнината, да стъпя на нея и да се рея в небесата. Никога не говоря директно, когато ситуацията е много зле. Съжалявам, такава съм. Предпочитам в красотата да уловиш любовта ми и в доверието си към мен да ме разбереш индиректно. А ти го умееш, аз зная.
И както сега може да се наслаждаваш на любовта в нематериалната форма, така можеш и да живееш в материалната форма, в която изживяваш наслада, която наслада, обаче постигаш за сметка на други хора и това да ти носи усещане за нещо прекрасно, съвършено и изумително. И то е такова, но е за сметка на други хора, които чувстват болка тъга.... И не е нужно да сте от една страна, от един град. Те връзките са невидими и безгранични. Замисли се - може ли нещо в този момент да ти отнеме радостта, усмивката, щастието? Ако може - значи си зависим от обстоятелствата и от другите. А можеш ли ти да подариш усмивка и да радваш околните просто така, защото така ти идва отвътре? Защото да си такъв, какъвто си ти е по-важно от всичко останало. Дори да изпитваш болка от гнева им, вместо любов, която да ти изпратят. Някой просто не знаят, че могат да обичат. Никога няма да напиша директно защо пиша тези редове, защото нещата са толкова дълбоки, че няма начин да ги разбереш, ако не си извън земята. В този момент просто събирам моите хора за подкрепа, те знаят кои са и къде са и знаят какво да правят. Няма нужда да им обяснявам. Как целя? Да заземя много светлина, много кристална светлина с променливи отенъци, които според мястото и нуждата променят цвета си и балансират. Защо го правя? Защото не понасям чувството в мен, в което някой се радва за сметка на някой, чиято радост отнема. Тука се вижда разграниченост, а в целостта, в която живеем, да си разграничен провокира сигнал, че е нужна подкрепа, за да се нормализират нещата. За да има баланс. Който не вярва в това ОК. При мен не стои въпросът в това в какво вярвам, когато правя нещо, защото просто съм дошла, за да чувствам нещата. И ако някой търси доказателство за това, ще го види, но няма да е на момента, ще бъде по-къно, когато нещата са балансирани и може да усети тази вълна на любов, за която пиша сега по-късно.
И така, нека просто знаем, че свободата се изразява в това ако искам да спя до 5 - да спя до пет, а не да стана в 3 и половина, щото трябва да направя еди какво. Свободата се изразява в това да мога да пребивавам в това тяло в синхрон, в чиито център винаги ще има тишина и тази тишина ще ме прави способна да чувствам всичко извън мен. Ще зная, че няма аз, защото всичко е едно. Аз съм само временно и когато го няма Аза пак ще е такова, каквото е, но ще бъде такова, защото съществуването ни един спрямо друг е синхронно и не отнемам на другия правото да чувства тази цялост. Всеки път, в който се замисляш къде искаш да си, какво искаш да направиш, значи не си ОК със себе си, не си свободен. Ако беше, щеше да го направиш. И най-често свободата я ограничаваме самите ние. Защото сме потънали в собствената си тъмнина и отказваме да видим изгрева, светлината в себе си. Ние сме всичко - има тъмни и светли места у нас. Колкото повече се отваряме към светлината, толкова повече обикваме тъмнината. Когато обикнем тъмнината тя ще се синхронизира с нас и ще се превърне в светлина, няма да има тъмнина. Разбираш ли колко често тъмнината ни ограничава нас самите. Самите ние отказваме да се променим. И тогава вредим на околните. Нужно ли е? Да никой няма да си признае, че е така, много ясно. Всички сме добри, обаче защо тогава някой не вършат добро? Ето заради това - заради тъмнината, която е в тях и когато е много тъмно и не виждаш изход започваш да се луташ и когато няма кой да ти помогне и да те изведе към твоето място правиш отчаяни опити да привлечеш внимание. Тогава се раждат всички тези груби изпълнения, които света наблюдава сега. И какво, ако просто им изпратим любов. Не на тях, защо трябва да е към някой определен обект. Нека просто облеем пространството, в което се намираме с нашето чувство на радост, на изобилие, на щастие.  Защото да се гневим е само искрата, която да разгори това дето трябва да изгори в любовта. Колко много още може да се каже и да се напише - всеки, който заговори ще е продължение. Поставих само темата, всеки е способен да я развие както го чувства. А дали чувства? Ето това е основната тема?

Когато поддържаш огънят горящ в теб в едно нестихващо чувство навярно чувстваш, че няма сила, която да го потуши. Дори, когато налееш вода го разгаряш повече. Дори искрите тъмнина го разгарят повече. Тогава не търсиш портали светлина в едно единствено място около теб, защото те са отворени в теб винаги. Когато си в златно-бяла светлина постоянно, ти се превръщаш в този портал светлина за другите. И какво, ако около теб е едно, а вътре в теб друго, не можеш ли да ги синхронизираш? Излей това чувство на тишина. Сякаш си в голяма локва вода, синьото около теб е толкова много, че виждаш в него всичко, което е в теб. Рисуваш във водата себе си. И сливаш с нея всичко, което е различно. Цветовете играят от лилаво през оранжево и червено и завършват в бяло. Ти виждаш само безкрайния син океан любов, символизиращ живота. Или живота, символизиращ водата. Или водата, символизираща любовта. Или себе си в основата на сътворението. Твоето сътворение? Сътворението като такова, от което си част... Игра на любов, лишена от ума. Чувстваш, че си в себе си и няма къде да отидеш, освен у дома. А Дома е в твоето Аз. Онова, забравило кое е физическото тяло и приемащо се за безплътна Енергия, общуваща със всичко, с което му е кеф да общува. А така разбираш, че си свързан с много други вселени. И колко любов ви обединява? Толкова, колкото позволиш. От теб зависи да повярваш в себе си и да тръгнеш в твоята посока, пък била и тя старата. Винаги можеш да се отбиеш в друга посока и да стигнеш там, до където сега не успяваше. От теб зависи. И от твоята вяра в любовта. Вярваш ли? Позволи. :)

Родих се в тяло, за да мога да чувствам любовта през очите на Бога, която той изпраща към всичко на тази планета. Избрах я, защото е безкрайно зелена и свежа и толкова много свежест дарява ни слънцето. Свети силно, колкото Бога. Родих се в място с безкрайни поляни, винаги бягах там, за да наблюдавам чисто от клони на дървета и далече от сгради слънцето. Все си представях брега на морето. Скалисти огромни пустини и безкрайна вода. Заживях на брега, за да съм близо до него - до слънцето. Когато много напече и ми стане непосилно да пребивавам край него се отправям към планината - и в нея пак търся поляна, където гледката със слънцето да е интимно чиста. Дори, когато отида в гората търся там между клоните него. Все него търся. Накрая разбрах, че в слънцето Бога откривам и той ми говори чрез него и неговите лъчи. Всеки търси Божествената искра, но колко от нас си признават не зная. Прекрасно е да се спреш в любовта на многото хора около теб и животинки и цветя, но през тях тайно надничаш ли, за да видиш Божествеността? Престанах отдавна да търся любовта от другите, когато намирам я в себе си чрез него. И мога да ти изпратя толкова много любов, че да видиш как светлината в мен поздравява светлината в теб. И има хора, чиято аура ми изпраща любовта си без да се фокусира във физическото ми тяло. И това толкова силно ме енергизира, сякаш Бога чрез тях ми се радва. И аз в светлината на хората намирам Божествеността и им се радвам и им служа и им помагам да изпълнят пътя си с любовта. И те ме намират в любовта. Аз в тях намирам светлина. Светлина и любов - думи толкова тривиални, така редовно употребявани лишени от въздух, от чувство. А те толкова вълшебни са сами по себе си....
Заради чувството родих се на тази планена, за да почувствам любовта на човека у мен. И той често жесток е, не я оценява, не я намира, не само това - по-често е способен да я отрича, само защото толкова сила се изисква, за да се къпеш в мекотата и, когато жестокия свят ще те завладее с тъмнината си. И какво, ако временно сянка има над мен, та нима моето собствено слънце не грее чрез мен? Нима има някой, освен мен способен да ме спре да излъчвам любовта. О, човече това е толкова сладко предизвикателство и въпреки това продължавам да търся кея и връзката с безкрайността чрез него. Защото в огромната локва вода виждам отражението на реалността от която дойдох.

Да напиша тази тема си е предизвикателство от една страна, но от друга да създам този блог е още по-голямо. А и вече сте съпричастни с моите търсения и мисията ми, така, че да си мълча не е алтернатива пред това да напиша моята гледна точка за любовта. Да, любими тя е, за да се чувства, но любими тя може и да не се чувства, може да се усеща и преживява и отвъд чувстването и отвъд консумацията - както искаш разбирай многомислието на думата, свободен си да вложиш тази енергия, която носиш, за да си я разтълкуваш. И нека да се спрем на начините по които всеки от нас реагира на любовта. Може би ти е готино да я получаваш, може би предпочиташ да я отдаваш, а може би просто да я оставяш да преминава  през  тялото ти като проводник на светлина. Нали си спомняш колко прекрасно ни беше, докато заземявахме златна светлина в морската градина, в "Станчовата алея".... колко много лъчи светлина обливаха плажа, колко бяла светлина излъчваше "Пантеона".  Колко много подробно описвах как по хоризонтала тече еди каква енергия и т.н и т.н. Докато се разхождам в морската и усещам любовта, която тече през мен понякога изпитвам и много болка, която ме кара да спра и просто да не мога да направя нищо друго освен да плача. Винаги, винаги има хора, които са с мен и стоят с мен, докато дойда на себе си. И аз съм безкрайно благодарна на тези мои случайни познати. Те са част от хората, които ми помагат, както вие да заземяваме любовта, да я чувстваме, да я наблюдаваме. Много ми е трудно да пиша за любовта, за нещо толкова силно преминаващо през мен, защото мога да ви докосна с енергията си, да ви прегърна и да ви кажа, че вие сте най-прекрасните светли създания в любовта. И така мили мои до сега заземявахме енергия в земята на морската  градина и всичко, което беше за пречистване и възобновяване се случи. И след като това вече е ОК, е ред да обърнем внимание на водата, която обира и носи всичко, което е в земята. Морето е най-прекрасното тюркоазено синьо в този момент и трябва да ви кажа, че то е такова заради любовта, която протича към земята и на която сме способни да отвръщаме като начините, които ви споделях преди време. И понеже всичко в морската буквално блести в светлина - растенията, алеите, хората, които са в нея, хората, които поддържат морската градина с труда си т.н и т.н. Всичко е толкова съвършено, че просто искаш да се излегнеш на тревичката и да се рееш в небесата без да ти пука какво имаш да правиш в този момент.  Обаче после се обърнах към морето и видях толкова много лодки в него и си спомних предишен живот, когато прекравах времето си в морето и ми залепна едно чувство на болка в стомаха, без да имам причина за това. Тогава се замислих, че между толкова много прераждания така много съм свикнала със смяната на телата, че толкова много земята е част от мен, че мога да разговарям с нея и да чувам всеки неин стон, докато водата в морето е толкова променлива, толкова непредвидима, толкова разливаща се, необхватна, безкрайна, каквато е само любовта. И ако мога да направя сравнение бих казала, че земята и любовта към нея се придобива с любовта към живота произтичащ от вечността и безстрашието от смъртта като приемане на част от един цикъл, докато морето (водата) е светлината,  към която всеки от нас се насочва по пътя си към вечността - самата любов. Всеки я търси много от нас са в нея без да го осъзнават, други предпочитат просто да я наблюдават, а трети са дошли в тяло, за да я канализират. И аз като една от тези, които канализират безусловната любов много силно усещам една невидима вертикална стена между морето и морската градина, невидима стена, която предпазва морето, но и също задържа много голяма част от любовта, която канализирахме далеч от него. И аз със способността си да прониквам в пространството по хоризонталата искам да помоля всеки от вас, който е ОК с каузата да сме проводници на любовта и да връщаме любовта, с която морето ни дарява, обратно към него да се свързва с моята енергия, когато се чувства релаксиран и заедно да усилваме този канал на любов. Нали си спомняте моят духовен водач Озара, чрез  който заедно създаваме едно общо енергийно поле в любов?
Спирам до тук, за да оставя на вас шанс да творите. Обичам ви и ви благодаря!

В този момент, това, което се случва е че огънят на трансформацията, който се разгоря отвори портала към вечността и тук навлязаоха много "деца"(души) от светлина. Конят, който съм аз бе разтоварен и освободен от този огън . И много хора във физическите си тела се изпълниха със светлина. Мен вече ме няма, има стотици частици от мен, стотици искри пътуващи в своята посока с огъня и светлината в тях. И както стърнището се разгаря само с клечка кибрит, така и вие може да запалите светлината във вас само с една искра. И линията по която се движи от коренната чакра нагоре към сърцето и третото око е направляема само от силата на любовта ви, мили деца. Деца от светлина. Бъдете водени от тази енергия по пътя си, защото тя сега гори много мощно и, за да бъде балансирана е нужнод а се трансформира от вас ежеминутно. Как? Като сте в любов...Почувствай ме, няма друг начин да разбереш посланието. Благодаря, че си тук! Заедно сме!

Как сте прекрасни? Дойде време, в което да споделим златната светлина в нашата морска градина. Растенията са окъпани в нея, както в пролетна утрин по Гергьовден, нали се сещаш - росна трева, която блести в светлина. Една такава приказна гледка дето е нереално красива. И нямам думи, които да ти предам в този момент, освен да се насладиш на това, което Е. Което случихме! :) Благодаря ти, любими!

Понякога слизам с вибрацията си надолу в нивата. Търся моите хора, които вече ги няма. Искам да ги обичам, да ги видя, да си прекараме усмихнато време. Знаеш ли любими - виждам единствено мене. Вървя като призрак в ниските астрални нива и няма никой, който да позная от този живот, който вече е в друг негов свят. Мои вдъхновители, който са ме накарали да тръгна към светлината си отиват, живеейки видимо без светлина. И когато си тръгват зная, че са в нея, но чувството, че са се отдали на живот, който за мен е нелюбов (няма такъв!) ме прави виновна, че нещо не съм дала, което е можело. И ги търся навсякъде по нивата, за да разбера, че пак са добре. Знаеш ли кого откривам - себе си в пластовете тъмнина. И там в тъмнината пак има любов, само излез през вратата и ще я видиш. И няма никакво значение как си живял тук, защото, когато душата блести, тя следва мисията си, и когато се раздели с физическото тяло продължава натам, на където е избрала да върви. И ако се движа към светлината, но търся всичко и всички в тънмината, разбирам, че само аз съм на тъмно, защото съм загубила доверието си в тях. Не мога да пиша директно, когато нещата са сериозни, не мога да бъда груба, когато темите са деликатни. Говоря метафорично, ако някога си бил като мен ще ме разбереш. Приятелите ми ме разбират след години, и тогава аз само им пожелавам да намират искрен овек като мен там, където са сега, но да им говори истината меко и нежно метафорично както мен. Защото в красота да се будиш до мен е приятно, имам търпение, но когато нямам доверие в тези хора защо да бъда с тях. И заради тях слизам надолу в нивата и виждам, че само себе си свличам, а тях просто ги няма. И мога да помогна единствено на себе си. И когато го разбирам с картина е по-добре да ги оставя, а те ако искат ще се върнат при мен. Но според мен за всяко ниво си има хора, които да са до теб и да те обогатяват с техния опит.
Няма смисъл да страдаш за тези, които не страдат за себе си, защото техния избор е в този живот да бъдат такива. Можеш да ги обичаш, така им помагаш.
Ако загубиш най-любимите си хора - не страдай за тях - те са по-добре така, защото те това са избрали, за да са в любовта, която за тях не е на тази земя. И няма виновни сред нас. Можем да продължим да ги носим в нас, но тази нишка, която ни свързва ще ни дърпа назад. По-добре да приемем, че това е техния път и да сме благодарни, че сме били заедно и да я скъсаме нишката и да си простим. Има болка, която като преодолеем разбираме, че любовта е тази която ни събира отново.
Където и да се намираш бъди сигурен, че има много невидими като теб и те те насочват. Ангели, архангели, Духовни водачи... Заблудата е на кого да вярваш. Има такива от ниските астрали, които няма да са твой верен помощник, ще бъдат глас, който не слушаш. Призовавай златната светлина, когато ги търсиш. С нея идват твоите същества на любовта. Извинявам се, че говоря с толкова прости думи за тях, но влагам цялата светлина, която нося сега.  И те ми казват, че са с нас, дори, когато вървим в обратния ред и рушим всичко, което имаме. Те са тези, които ни вярват и винаги намират начин да ни дадат кураж, за да излезем на светло и да намерим себе си в тях, да се издигнем и да продължим с мисията си.
Няма причина да пиша това, но ангелите ми просто искат да го направя. Надявам се, който и да си - да си добре. И, ако го четеш ще ти кажа, че любовта е навсякъде, където си, просто се откажи от това, което не става и продължи напред. Може би твоята роля е друга и е по-важна от Его-то, което навярно те заблуждава. Щом аз си хвърлих труда зад мен, който е всичко, което умея можеш и ти. И какво, ако след 32 години нищо друго не зная, нали правя това, което трябва. Как разбрах, че трябва? Не искаш да знаеш, защото ми се доверяваш, а и обичаш да говоря красиво. С теб съм, който и да си, не зная къде си, но пред себе си погледни. Ще видиш нова посока, сигурна съм. Тръгни по нея, следвай сърцето си. Обичам те, какъвто си.

В момента вибрацията на брега е изключително силна! В диаметър един километър трябва да се отдалечиш, за да почувстваш тялото си. Долу на самия плаж си у дома и няма нищо в теб, което да ти говори, да ти дава чувства. Просто си спокойствие и тишина. Ей това чувство е като се качиш на 2500м надморска височина. Чист въздух, кристална тишина, не чуваш мислите си, любовта е извън теб и те обгръща и си защитен от себе си като тяло, ти си безформена душа, чувстваща дома. Който има шанс нека прекарва повече време сега около Морска гара. Там е много мощна бялата светлина и винаги ти дава най-точната оценка на теб самия за света. В любов сте!

Има една много тънка граница между преди и сега. Миг, в който, ако присъстваш ще разбереш цялото сътворение. Преди половин година, когато започнах да канализирам златна светлина в морската градина тази картина ми се разкри. Започнах да търся подобни, защото не умея да рисувам. Мисията ми е да говоря, за това, което виждам, колкото и да обичам да мълча :))) Ако погледнеш снимки на НАСА на земята и слънцето от космоса - ще добиеш някаква представа. Синьо и оранжево почти се сливат преди изгрева и рязката граница на цветовете преди това. Толкова силно исках да го извикам това нещо тук на земята, че започнах да ходя на всеки изгрев и залез на брега - няколко месеца, всеки ден :)))) После отркрих, че между тях също е мистично, даже още по-мистично. В един миг всичко спря и аз бях между световете - така сякаш съм никъде. И най-голямата сладурия е, че ми харесва. И не мога да се върна отново тук в моя стар живот. Ми промених го, вече стария ми живот не съществува, и мен ме няма  - и тогава разбрах, че ви има вас, които може би харесвате земния живот и управлявате телата си като машина, която знае къде отива. И се движите настъпали газта като водач на тялото си. Разбрах, че аз не съм добър водач на своето и в крайна сметка по-добра съм извън него. И тогава видях, че мога да светя и да ви помагам в моментите, когато е тъмно преди завоите, когато няма видимост. Обаче всъщност така помагам на себе си, за да не ме блъснете. Съхранявам се аз, съхранявате се и вие. И това, че мога да служа на всичко живо, което е на земята в този момент ме кара да поддържам живо моето тяло. Да го поддържам живо и да ме няма на този свят е възможно само чрез вас - хората, които имат цели като моята - да пречистваме планетата по неназован начин. (Не го разбирай като екология - може да си в твоята сфера и да си будител в нея). И, когато ви помолих да помагате бях в състояние на пълно сливане с цялото и нямаше как да чувствам физическото, за да го променя. И вие направихте велики неща, благодаря ви. И вчера, докато бях на брега видях тази картина от НАСА долу на брега. Най-наситеното синьо небе,  и оранжеви светлини и рязката граница помежду, а водата в морето - опалово синьо. Не мисля, че познавам добре цветовете, но такива ми се видяха. Понякога бъркам лилаво и розово, но това го пиша, за да ви усмихна. И фазата, в която сме в момента е силно пречистваща - по-страшна е гледката, от всички до сега. Цялата задържана страхотия на нашите умове изплува на повърхността на земята и просто се изля. Сега вече можем да започнем да заземяваме златната светлина, която ще даде видимите резултати :))))) Просто се свързвайте с моята енергия - на личността Велмира, тя я носи много чиста и с канала ми и духовния ми водач Озара. Когато ви е синхронно всичко ни извиквайте в себе си, където и да сте, ше случваме това, което можем. Силата на проявление зависи от синхронноста ни. И можеш да ми вярваш напълно, че съм ясна картина за цялото, изчистена от своята  лична. И ако питаш как и защо - погледни в себе си - там ще намериш отговора. Вибрацията се чувства, не се говори и не се доказва :) Просто вярваш, че има истина, която е и твоя :) И аз мога само да съм ти благодарна за подкрепата :)) Надявам се, че ти ще видиш по-добре от мен, това което случваме. Би трябвало да умееш да го преживяваш по-силно и заради това преживяване сме дошли тук. :)))) Преживяване на любовта от Дома. Който и да е той, тя е една :))))
Благодаря!

Синята светлина вече потече, споява всичко в едно. Тя винаги си тече, просто сега е осезаемо силна, пречиства всичко, за да може бялата светлина да се слее със златната, която идва към нас от Север. Алогично е да назовавам посоките на светлината по хоризонтала, а не по вертикала, както всички приемат, че текат енергиите отгоре надолу към Земята.  Всичко го виждам хоризонтално на пластове, не вертикално, и така по хоризонталата пътувам нагоре надолу, за да поправя себе си. Много имам да чистя. Имам да чистя много, защото други така са избрали да бъде, а моята личност им помага. Помага им, защото е в светлината и иска да бъде там, но Енергията на Душата ми знае, че това, което правя на Земята е по-важно за общото издигане на вибрацията, от колкото свободното реене на Енергията ми в пространството между световете. Приятели, така мога чрез вас да помагам Земята да се балансира и пречиства сама. И се случва. Сега много силно тече синята светлина и тъй като много ме привлича синьото се галя в него и свободно го пускам да се заземява. Всичко се случва само. Това, с което може да ми помогнете е да се отпуснете и да позволите на тази вълна да ви докосне и да се радвате. Да я приемете като подарък. Когато мислено направите връзка с морската градина останете с отворено сърце. Ще почувствате сякаш сте във водата и няма вълни, има само слънчеви лъчи, които ви топлят и водата ви облива приятно, колкото позволите. Отавете се да сте в нея. Не мислете, че когато излезете на брега слънцето ще е изгорило кожата ви и ще ви боли. Няма болка в любовта! Няма да изгорите, ако приемете трансформацията с отворени сърца, защото енергията ще протича през вас и ще се заземява в майката земя. И не го пиша с главни букви, защото всички сме едно, сега сме нея. Синя е! С нас е, свети и ни подкрепя, нека приемем подаръка и, и й върнем любовта. Който иска - нека се слеем в едно след 3 часа (около 6 сутринта). Тогава ще съм на брега, за да се радваме заедно, който където се намира в този момент :)))) След синьото идва бяло, а то ще въплъти златната светлина. :)))

Благодаря ви прекрасни! Позволихте на енергията да протича през тялото ми с мощна сила като чрез вас тя успява да се заземи в самата земя. Дадохте ми сила да се разгърна, да разтворя огъня на трансформацията от моето сърце в майката земя, минавайки два лъча бяла светлина през тялото ми, успоредно на сърцето ми и изчиствайки самата земя. Слях се със земята, станах част от пръстта и там виждах вашата енергия, която ни  свързваше в светлината със самото сърце на земята. Виждах корените на растенията, и чрез канала от светлина, който бяхме земята се чистеше и я чувах как се смее като дете и плачеше от радост. Благодаря ви. Огромна светлина от любовта. Благодаря ви, призовавайте Озара, когато се чувствате релаксирани, успяваме да променяме заедно Земята по която вървим и която сме. Визуално е много плашещо, но няма страх в мен, наблюдавам го с любовта, която чисти. Благодаря ви!

Приятели на Варна, златният лъч светлина, за който писах преди няколко дни под Пантеона, вече се разширява към "Хоризонт", като очаквам да достигне до 06.03.2016 г "Делфинариума", а към 08.03.2016 да се слее под Метеорологичната станция в експлозия от светлина. Като ще се обединят синият, виолетовия и жълтия пламък с идеята да се случи мощно изчистване на територията под "Станчовата алея", където имаше свлачище преди време. Там канализирам златна светлина от половин година. И към този момент тя преминава много мощно през мен, а за да бъда в постоянно състояние на безусловна любов не умея да бъда заземена напълно. Имам нужда от подкрепа чрез мен и вас тази Енергия да се закотви в земята. Който се чувства съпричастен към идеята може да се свърже мислено с духовния ми водач Озара по всяко време, тъй като подържам канала си от златна светлина винаги отворен към Твореца. Просто създайте канал от златна светлина в тялото си, когато се чувствате релаксирани, визуализирайте си склона под "Станчовата алея" и помолете Озара за съдействие и връзка с мен. Ще ви усетя и ще усиля чрез канала си от светлина Енергията, за да я заземим по-мощно, колкото ни е по силите.
Ако в този момент имате нужда да се заредите прекарвайте повече време около Офицерския плаж. Там златната светлина се свързва много силно със сърдечната чакра и просто сте в друго измерение. Бъдете отпуснати и отворени, готови да приемете това, което към този момент тече към вас. Помолете ангелите да ви помогнат да се свържете с тази светлина. Ако не знаете към кой конкретно ангел да се обърнете в  този момент извикайте ваши лични ангели за помощ и съдействие, те ще ви помогнат да се свържете с този ангел, който най-лесно ще кореспондира с вашата вибрация. Бъдете готови да получите всичко, от което имате нужда, отворете сърцето си и се отпуснете, слушайте вълните, които достигат брега и релаксирайте! НАМАСТЕ

Като същества от светлина, дошли тук, за да служим за най-висше добро (наше и на цялото) може би най-големия враг, на който е нужно да обърнем внимание е съпротивата. Винаги ще има съпротива - от страна на другите - близки, приятели, познати, непознати. Приемете я тази съпротива, тя ви прави по-силни, те ви помагат. Ще има много хора, които ще ви помагат с добро, ще ви напътстват тихо и незабелижимо, защото ви имат доверие. За тях ще разберете, когато мине време, тогава ще ги оцените. Ще изкарат най-доброто от вас с едно изречение, което ще запомните, а после ще го следвате, докато сте в това тяло. Няма как да ги оцените на момента. Има хора, които ще ви казват, че искат да ви помагат - ще им имате доверие, а после ще разберете, че с тях не вървите вашия път и ще се разделите. И през целият път има един много важен ваш приятел, който е Божествения Аз Съм, вашата връзка с Източника, която е най-добрия водач, и колкото повече му се доверявате, толкова по-силна става връзката. Той ви насочва към хората, които ви помагат и ви свързва с толкова много същества, извън физическото, че когато станете способни да ги виждате и усещате, разбирате какво огромно семейство сте. Семейство, в което информацията, която си подавате се усвоява и доразвива, за да бъдете това, което искате да сте. Защото винаги имате избор да промените нещата. И, когато чувствате, че вървите по вашият път и има хора от онези по-горе, които споменах, които ви казват, че грешите - съгласете с тях, но знайте, че вие сте този, който е способен да промени събитията, така, че да са в синхрон с мисията ви.
Как да познаеш вътрешния Аз и да си сигурен, че е той? Като вярваш, и не търсиш логично доказателство за него. Като молиш за помощ ангелите и архангелите, извисените учители и твоите лични водачи за подкрепа винаги. Просто разговаряш с тях, както с приятел, ще усетиш чувство на радост и топлина като знак, че са с теб. И когато помолиш за светлина по определен въпрос, отвори сърцето си и го слушай. В него ще чуеш всички отговори, които ти дават. В него ще срещнеш твоят Божествен Аз, просто го извикай. И си представи че си облян в златна лъчиста светлина, защото тя ще спира всички енергии, различни от любовта, които биха те заблудили да  го познаеш. И когато стане толкова силна тази възка, че се слеете в едно и творите заедно в света всичко, което се случва с теб, ще е алогично за останалите. Ще се опитват да ти показват "недостатъците", да ти помагат, да те променят, докато просто ще искат да са като теб. И по време на твоят процес на развитие (живот) ще разбираш колко сме съвършени и виждайки несъвършенство е знак, че сме загубили връзката с Божествения си глас и е нужно да променим нещо, за да тече през нас чиста и силна като напътствия, сигнали, знаци, картини, текстове. И когато и това премине ще започнеш да следваш мисията си свободно, в безусловната любов. И там ще откриваш това, което е нужно, за да го променяш във физическия свят. И животът ти ще се промени, тялото ще бъде по-спокойно, по-бавно, по-отнесено, сякаш неконтролируемо от теб. Защото Его-то липсва. И няма защита, която да те кара да правиш нещо извън теб, ти си себе си в теб, едно сте. И тогава едва ли ще има хора, които да те разберат и да те подкрепят, ако ти не помолиш за това твоят вътрешен Аз. Той ще те срещне с правилните хора, за да бъдеш в синхрон със себе си на тази ти честота. И никой от предишните познати няма да е на нея. И, ако се чувстваш не на място - то бъди сигурен - на твоето място си. Просто се довери на Източника и твори от неговата светлина чрез теб. Всичко е на място, просто позициите ни са различни. И пиша това, защото много пъти следвайки интуицията си съм преминавала успешно предизвикателствата. Просто любовта в това, че си дошъл тук, за да помагаш на другите те прави защитен и сигурен в твоята посока на движение. Излъчваш ли я, светиш напред и привличаш правилните събития и хора.

Времето, което е сега, е специално, защото е портал, който ни свързва с Дома, с вечността, с информация, която свободно получаваме и можем да споделяме. Време, в което, ако решим можем да освободим всичко ненужно от нас. Дата като 29 февруари ни показва, че невидимо видни неща можем да почувстваме, ако сме готови за това. И тъй като огъня на трансформацията, който протича в мен искам да спре да се усеща като болка ще споделя нещо, което енергията на Душата ми има като информация и знам ли, може би това би било полезно за някой от вас.
Всяка току що родена душа диша светлина, но досега на тялото и до цялата лепкава маса отвън, дим и мръсотия, която я залива, я замъглява и я кара да се страхува да бъде такава, каквато е. Да забрави. Страхът за собственото и тяло я кара да бъде другаде, не тук и сега. И само личността на това бебешко тяло е способна да го задържи на тази земя. Само любовта, която тази негова душа интегрира в тялото от вечността е способна да осветява и показва пътя. Има един момент, в който душата му решава да остане въпреки тъмнината и този момент зависи от хората, от мястото, където детето е родено. И всички те заедно създават атмосфера (декор), които да го водят в този му човешки престой. Това, което можеш да направиш, за да го накараш да почувства Дома, тук на тази Земя, е да му говориш за любовта. За любовта, с която е дошло, заради, която е тук и за любовта отвъд, но да му кажеш, че в тяло тя е много по-силна. И че във всяко предизквикателство, с което се сближава му разкрива несъвършенство, което е нужно да се трансформира в светлина. И тази светлина ще бликне щом му отдаде цялата си любов. И когато говориш на бебе по такъв начин ти запазваш вибрацията му от вечността много висока, но тук. И то бебето ще привлича любовта, където и да е. Да то ще живее неговия живот, но водено от своята лична мисия, без да натрупва нечии чужди амбиции, неосъществени мечти в аурата си, няма да му се налага да коригира света. То живее в неговия подреден реален свят, и то материализира този негов свят тук сега. То и хиляди, милиони, милиарди души създават в този миг нова земя от светлина тук сега сред нас. Те са деца дошли да творят любовта в Дома.
Колко от вас сме ние?
Хора, помогнете, нека бъдем сърца на любовта, които знаят, че ние сме едно огромно мощно ядро светлина в реалността. Нашата реалност - моя, твоя, една е.
Коя е Земята?
Тя е - моята и твоя материализирана мечта.

Здравейте прекрасни! Нужна ми е подкрепа! На мен, да, предавам се, защото виждам, че гасна след отдадената светлина, не умея да я задържа в това тяло. Може би, ако предам това, което тече в момента ще се обединим, може би, който трябва ще прочете моето послание, което пиша в моите блогове едно и също, защото аудиторията ми е различна, от една страна и нещо лично от друга. За първи път ми се случва енергията, която моята Душа свързва с Божествения Аз Съм и личността ми да се слеят в едно в това тяло.За първи път ми се случва да направя маршрут по брега, различен от досегашния ми. Тръгнах по залез от пристанището към буните, привлече ме една гъста мъгла, която идваше от там. Гъст сив облак, непрогледен мрак. Сърцето ми бе свързано с нишка, която ме теглеше на някъде. Не беше в нищото. Следвах я неотклонно, докато преди Ред Хот Пица се изкачих нагоре към пантеона. Там, на плажа срещу това опожарено кръчме, не помня името му, ама, който е от Варна се сеща - след Мидената къща - тече мощна златна светлина. Точно там, приятелю усети я, мили мой. Прекрасно галещо чувство. И заизкачвах се нагоре към пантеона, всяка чакра вибрира по този маршрут напълно, максимално, не знам каква е точната дума. Движа се към паметника, гъста мъгла, само бялата светлина ме води, онази Божествена бяла светлина, която Е всичко, което Е. Движа се към паметника, а той е една мощна колона бяла светлина, хиляди дъги от кедровите насаждения, образуващи мандала около му се сливат с паметника, а той сияе и излъчва тази пречистваща светлина. Сливам се с нея, не чувствам нищо. В Единното цяло съм, свързана с Божествено в мен. Моята златна светлина се отдава към бялата и мъжкото и женското в тези енергии се обединява и разпръсква над града тази мощна пулсация. Просто искра, която засилва огъня във всеки от нас. Ще ти кажа и какво е движението на тази бяла светлина по алеите в парка, за да имаш шанса да ги усетиш лично. От пантеона в  посока летния театър тръгват два различни лъча. Единият слиза змиевидно зигзагообразно към Прородо-научния музей надолу към плажа, а вторият продължава покрай тенис корта към хотел Димят, през градинката с кривото дърво. Този път, който описвам е осеян от бялата светлина. Излезеш ли от морската остава само връзката с Енергията чрез сърцето. И вече пресечеш ли центъра и потеглиш към изходите на града, ако сам не поддържаш тази светлина чрез сърцето няма да чувстваш нищо. На път към къщи просто усещам как отдавам светлина на всичко, което Е около ми и чувствам как се разпадам и не умея да се вдигна и събера в тялото и така съм от много време. Липса на Его-то, пребиваване в безусловната любов. Болезнено е да носиш болката на другите в себе си. Но това съм избрала за своя мисия. И трябва да го споделя с вяра, че ще те вдъхновя да прекарваш повече време на тези специални места. Мили мой, това чувство изпитвах и лятото в София, преди Джулая, там златната светлина се излъчваше от паметника на Левски. През целият ми престой в столицата тялото ми вибрираше, а аз се забих в стерилната Арена Армеец заради любими банди. Пълен контраст....  Това е като инфо от архангел Метатрон, с който съм свързана и работя. Вярвам, че усещаш любовта ни. Прегръщам те, БлагоДаря, прости ми.