Понякога слизам с вибрацията си надолу в нивата. Търся моите хора, които вече ги няма. Искам да ги обичам, да ги видя, да си прекараме усмихнато време. Знаеш ли любими - виждам единствено мене. Вървя като призрак в ниските астрални нива и няма никой, който да позная от този живот, който вече е в друг негов свят. Мои вдъхновители, който са ме накарали да тръгна към светлината си отиват, живеейки видимо без светлина. И когато си тръгват зная, че са в нея, но чувството, че са се отдали на живот, който за мен е нелюбов (няма такъв!) ме прави виновна, че нещо не съм дала, което е можело. И ги търся навсякъде по нивата, за да разбера, че пак са добре. Знаеш ли кого откривам - себе си в пластовете тъмнина. И там в тъмнината пак има любов, само излез през вратата и ще я видиш. И няма никакво значение как си живял тук, защото, когато душата блести, тя следва мисията си, и когато се раздели с физическото тяло продължава натам, на където е избрала да върви. И ако се движа към светлината, но търся всичко и всички в тънмината, разбирам, че само аз съм на тъмно, защото съм загубила доверието си в тях. Не мога да пиша директно, когато нещата са сериозни, не мога да бъда груба, когато темите са деликатни. Говоря метафорично, ако някога си бил като мен ще ме разбереш. Приятелите ми ме разбират след години, и тогава аз само им пожелавам да намират искрен овек като мен там, където са сега, но да им говори истината меко и нежно метафорично както мен. Защото в красота да се будиш до мен е приятно, имам търпение, но когато нямам доверие в тези хора защо да бъда с тях. И заради тях слизам надолу в нивата и виждам, че само себе си свличам, а тях просто ги няма. И мога да помогна единствено на себе си. И когато го разбирам с картина е по-добре да ги оставя, а те ако искат ще се върнат при мен. Но според мен за всяко ниво си има хора, които да са до теб и да те обогатяват с техния опит.
Няма смисъл да страдаш за тези, които не страдат за себе си, защото техния избор е в този живот да бъдат такива. Можеш да ги обичаш, така им помагаш.
Ако загубиш най-любимите си хора - не страдай за тях - те са по-добре така, защото те това са избрали, за да са в любовта, която за тях не е на тази земя. И няма виновни сред нас. Можем да продължим да ги носим в нас, но тази нишка, която ни свързва ще ни дърпа назад. По-добре да приемем, че това е техния път и да сме благодарни, че сме били заедно и да я скъсаме нишката и да си простим. Има болка, която като преодолеем разбираме, че любовта е тази която ни събира отново.
Където и да се намираш бъди сигурен, че има много невидими като теб и те те насочват. Ангели, архангели, Духовни водачи... Заблудата е на кого да вярваш. Има такива от ниските астрали, които няма да са твой верен помощник, ще бъдат глас, който не слушаш. Призовавай златната светлина, когато ги търсиш. С нея идват твоите същества на любовта. Извинявам се, че говоря с толкова прости думи за тях, но влагам цялата светлина, която нося сега.  И те ми казват, че са с нас, дори, когато вървим в обратния ред и рушим всичко, което имаме. Те са тези, които ни вярват и винаги намират начин да ни дадат кураж, за да излезем на светло и да намерим себе си в тях, да се издигнем и да продължим с мисията си.
Няма причина да пиша това, но ангелите ми просто искат да го направя. Надявам се, който и да си - да си добре. И, ако го четеш ще ти кажа, че любовта е навсякъде, където си, просто се откажи от това, което не става и продължи напред. Може би твоята роля е друга и е по-важна от Его-то, което навярно те заблуждава. Щом аз си хвърлих труда зад мен, който е всичко, което умея можеш и ти. И какво, ако след 32 години нищо друго не зная, нали правя това, което трябва. Как разбрах, че трябва? Не искаш да знаеш, защото ми се доверяваш, а и обичаш да говоря красиво. С теб съм, който и да си, не зная къде си, но пред себе си погледни. Ще видиш нова посока, сигурна съм. Тръгни по нея, следвай сърцето си. Обичам те, какъвто си.