Тръгвам в теб и те настигам, някъде в светлината. Сливам се в нея с теб. Едно сме, няма нищо по-различно от перлено-златист лъч, който превръща се в колона, и изчезва. Защото всичко става светлина. Единство в тишината на любовта.
Знаеш ли, приятелю, колко ценно е за мен да пиша за това, което много хора не изричат с думи. Крият се зад Егото на привидното. По-лесно е да се скриеш с тълпата и да пребиваваш в нея, когато си един от тях. Много дълго изказвах своята истина на глас по индиректен начин, никога не говорех за любов. Мислех, че тя се чувства, че думите са излишни. Че, когато има светлина и Духа я вижда, няма нужда и тялото да се включва в тази игра, игра на сетивността. Много години, обаче в търсене на пролука, когато нещо в общуването се пропука или не се случи, така, както го виждам разбрах, че много от нас живеят отделени от Духа по някакъв начин. Закотвили са мислите си в разума и са замъглили връзката си с Духа. Просто не го чуват. И аз общувам с Духа им, когато сме заедно и си мисля, че те ме разбират, а то се оказва друго. Просто той не може да се свърже с тях. Разбираш ли... И тази моя заблуда много време ме отделяше от реалността между мен и тях. Сега просто знам, че трябва да говоря, да помагам тази връзка между тях да се заздрави, да се сплетат, както било е преди да се създаде тялото им на Земята. И тази ми мисия е много трудна понякога. Понякога любовта се разбира неправилно. Много хора асоциират любовта с Его-то. Те просто разсъждават и действат чрез Его-то, докато си мислят, че обичат. И какво обичаш в един човек! Косата, очите, краката...А душата, какво виждаш в нея? Тъмнина...понякога е много тъмно, нали? Когато сърцето боли от несподелените желания на Его-то... и го храниш с още и още тъмнина. До кога, мили мой? Тъмнината отъждествявам с материалността. Материалното, което можеш да докоснеш, да видиш, да пипнеш.
В светлината всичко е доверие, вътрешно знание, виждане на истината. Доверие в живота, че това, което се случва в този момент е така, защото преди да се случи си имал желание, което сега материализираш. В много случаи, просто виждам картина от бъдещ момент сега и понякога не разбирам как е възможно това да се случи. Но после ситуациите в живота ми се разиграват по начин, който в крайна сметка случва тази картина на яве.
И  просто знам, че е за мое най-висше добро и в синхрон с мисията ми, която съм поела идвайки тук, в това тяло.
Много мога да разказвам, но нека бъде утре. Лека нощ, творецо!