Замислял ли си се за мисията, която следваш в това тяло. За споменът от силната светлина на Дома, за безкрайната любов, за силното чувство на хармония и свързаност. И колко често правиш опити да интегрираш този спомен на свързаност, докато си човешко създание? Да си индивидуалист, докато си част от цялото. Ако целият свят е една общност от индивидуалисти, които знаят кои са и какво правят и тази будност ги държи свързани в общата кауза на всеки един от тях и тази кауза ги прави прекрасно семейство, екип, общност. Всички с една идея, но всеки със собствена задача в осъществяването и. Както бе казал Айнщайн "За да бъдеш част от едно стадо, трябва да си преди всичко овца". Докога ще спим и ще се носим след пастира е въпросът? А колко от нас знаят посоката на пастира ще ни отведе ли на нашата пътека на щастие? А пастирът дали няма нисковибрационни чувства, движени от ниските нива на енергийното му тяло? Ако си будна овца и знаеш коя полянка има свежа тревичка, която е много добра за теб, и свежо поточе, което има отлична вода и знаеш как да стигнеш до тях и знаеш, че пастирът няма да те заведе там, по пътеката, по която сте тръгнали би ли бил част от това стадо? Ето над това искам да се замислим, колко от нас просто следват общата маса, сънувайки, представяйки си неща, които са в мечтите им и чакат някой друг да ги сбъдне, докато този, другия просто се възползва от тях. Да, и аз позволявам на много хора да се възползват от моите умения и знания, но зная, че го правят за добра кауза. И в този случай помощта ми към тях ми се връща като още знание и мъдрост в мен самата. Следвайки мисията си, знам че трябва да помагам на много хора и го правя безусловно, и в замяна получавам това, което ми помага да еволюирам. Под "това" разбирай всичко, което ти хареса. И докато следвам пътят си тялото ми става все по-сензитивно и  е нужно все по-често да се пречиства от тези енергии, с които се пропива, и докато си разсъждавах над това в дъждовното време реших да го споделя, за да бъдем заедно в светлината :)