В Душата на един човек се крият много врагове. Наша работа е да ги победим. Да ги облеем с любовта си и да си простим, за това, че има тъмнина и ние я виждаме и я носим. Това е баланс, който ни помага да преценим какво за всеки един от нас е любовта. С какво се измерва? Как я определяш. как я чувстваш, къде в сърцето се центрира? Кога започва да трепти и кога угасва. Кое я провокира. Има много въпроси, на които искаме да намерим смислен отговор. Но те винаги ще стоят в нас. Това съмнение е породено от Его-то, защото то е гласчето, което иска да сравни, да измери, да бъде сигурно. Сърцето просто знае, че Е в постоянна, нестихваща вълна на любов. И когато се почувстваш тъжен и несигурен, центрирай се в него и го помоли за прошка. Прости си, че си несъвършен и изпитваш понякога по-ниско вибрационни чувства. Отдели си време, в което да навлезеш в сърцето си и там вътре задай всички въпроси, на които умът не може да ти даде отговор. Остани сам със себе и чуй вътрешния ти аз. Той винаги е мъдър и няма да те подведе. Бъди готов за отговорите, които ще получиш. Ако е нужно помоли те да са в съня ти, ако ти е трудно да си визуализираш. Или ако лесно се изразяваш чрез писане, помоли твоите водачи да ти дадат отговора като текст. И бъди отворен за това, което ще получиш.