От няколко седмици насам, като към този момент е особено засилено чувството, което изплува в телата ми на преработка на старите емоции, травми, болки... И един поглед, че енергията, която ме насища се концентрира изключително силно в гърлена чакра. Тя се явява като звено, което свързва горните висши чакри, с тези, които са свързани силно с материалното. И няма как да отидем нагоре, ако не сме отработили на физическо ниво кристализиралата енергия в нас. Нужно е нещо много просто на думи, но силно болезнено физически. Да облеем болката с много любов, да я прегърнем и пуснем в небесата, да оставим да отлети през канала ни от светлина към Източника. И всъщност, когато работим от сърцето, което е изпълнено с чувство на мекота, притиснати от външни обстоятелства понякога ние не искаме да приемем твърдостта на ума, които се концентрира, затваря, блокира в черепа и тогава сами затваряме, стесняваме канала си от светлина в гърлото. И когато го почувстваме и решим да го отработим е нужно да се спрем в гърления център, да се облеем със синята светлина на Майка Мария, на Архангел Михаил, на Куан Ин, на Архангел Метатрон, и да я траснформираме от бяла в златна. Аз просто го виждам. Виждам всичко около мен в синьо, което гали като майчина милувка, което отмива блокиралата енергия с бяла светлина и грейва прекрасна златна, слънчева енергия през цялото ми същество. И аз просто прегръщам болката, пускам я да си иде и оставам в тишина, тишината на любовта. На това, което е. И се оказва, че в този момент се работи интензивно с горните чакри, докато тези под гърлена остават пасивни.Сливат се, просто се сливат сърдечна, гърлена, трето око, нагоре през коронна към цялото. Към любовта.