Представи си перлено-лилава роза, която разцъфтява в слънчев ден и те радва с мекотата на листенцата си. И те ухаят нежно. С нежността си те обливат. Навеждаш се над нея и я обгръщаш с любовта си, и се сливате. Тя те пренася в една земя на благост и мекота. Светлината е мека златиста.Лягаш, за да вдишаш аромата на земята и да се слееш с него. Сега си едно с цялото. Лъчите те галят и аромата те хармонизира. Сега си спокоен в себе си, в мир и едно с Духа си. В бяла светлина си, бяло-лилава, пречистваща през теб се излъчва навън към цялата земя.Къпеш в тази мекота и знаеш, че си у дома и че всичко е такова, каквото е в сърцето ти. Чуваш как то бие, усещаш всеки негов удар и се любуваш на мекотата, която излъчва. Свързан си със себе си и знаеш, че няма сила, която да наруши този баланс. Тук, в сърцето знаеш, че всичко е такова, каквото е. Каквото решиш да е, в едно с теб е. И няма време, което да ограничава, тук можеш да си винаги. И няма напрежение и тревога за бъдещето. Защото сега си спокоен - спокоен, че създаващ бъдещия момент в хармония с вътрешния ти свят и това, което е най-добре за теб. Ако се опиташ да погледнеш в бъдещето, ще разбереш, че то е сега. Защото сега мислиш за него, а мислейки за него създаваш проекция в този бъдещ момент. Фрагментираш част от Душата си и тя вече е в него, за да протече всичко така, както си го планирал. Има ли смисъл да го правиш? Да се фрагментираш в десетки посоки, мили мой? Когато можеш да живееш просто центриран в сърцето си. И да излъчваш любовта, която то ти носи. Любовта, винаги привлича любов, но умножена по десет. И ако Душата пожелае да ти прати предизвикателство, което да изпита любовта ти, като провокира търпението ти. То не реагирай с яд или тъга, просто за себе си им обърни внимание и остани в сърцето си. За минути просто постой в него и започни да излъчваш много любов към света навън или обекта, който е понижил вибрациите ти. Там, в сърцето си разговаряй с Висшия си Аз. Попитай го има ли причина да си изнервен, ядосан, тъжен. То винаги ще те облее с любов. Нито веднъж не съм оставала изнервена за дълго, щом се скрия в него. Труден е пътят към сърцето. Защото е нещо, което не виждаш с очи. Докато си ядосан е по-лесно просто да отидеш и да се навикаш на обекта, който те е извадил от равновесие. Но само отдъхни за две минути. Когато си навлизал много пъти в сърцето, то за секунди ще те прегърне с любовта си и ти ще излъчваш любовта му навън, защото така си радостен и в едно с целия живот, който е нищо друго освен наслада във всяка една форма - физическа, емоционална, духовна. От нас зависи коя форма на живот да изберем, истината е в нас, мъдростта също.