Да напиша тази тема си е предизвикателство от една страна, но от друга да създам този блог е още по-голямо. А и вече сте съпричастни с моите търсения и мисията ми, така, че да си мълча не е алтернатива пред това да напиша моята гледна точка за любовта. Да, любими тя е, за да се чувства, но любими тя може и да не се чувства, може да се усеща и преживява и отвъд чувстването и отвъд консумацията - както искаш разбирай многомислието на думата, свободен си да вложиш тази енергия, която носиш, за да си я разтълкуваш. И нека да се спрем на начините по които всеки от нас реагира на любовта. Може би ти е готино да я получаваш, може би предпочиташ да я отдаваш, а може би просто да я оставяш да преминава  през  тялото ти като проводник на светлина. Нали си спомняш колко прекрасно ни беше, докато заземявахме златна светлина в морската градина, в "Станчовата алея".... колко много лъчи светлина обливаха плажа, колко бяла светлина излъчваше "Пантеона".  Колко много подробно описвах как по хоризонтала тече еди каква енергия и т.н и т.н. Докато се разхождам в морската и усещам любовта, която тече през мен понякога изпитвам и много болка, която ме кара да спра и просто да не мога да направя нищо друго освен да плача. Винаги, винаги има хора, които са с мен и стоят с мен, докато дойда на себе си. И аз съм безкрайно благодарна на тези мои случайни познати. Те са част от хората, които ми помагат, както вие да заземяваме любовта, да я чувстваме, да я наблюдаваме. Много ми е трудно да пиша за любовта, за нещо толкова силно преминаващо през мен, защото мога да ви докосна с енергията си, да ви прегърна и да ви кажа, че вие сте най-прекрасните светли създания в любовта. И така мили мои до сега заземявахме енергия в земята на морската  градина и всичко, което беше за пречистване и възобновяване се случи. И след като това вече е ОК, е ред да обърнем внимание на водата, която обира и носи всичко, което е в земята. Морето е най-прекрасното тюркоазено синьо в този момент и трябва да ви кажа, че то е такова заради любовта, която протича към земята и на която сме способни да отвръщаме като начините, които ви споделях преди време. И понеже всичко в морската буквално блести в светлина - растенията, алеите, хората, които са в нея, хората, които поддържат морската градина с труда си т.н и т.н. Всичко е толкова съвършено, че просто искаш да се излегнеш на тревичката и да се рееш в небесата без да ти пука какво имаш да правиш в този момент.  Обаче после се обърнах към морето и видях толкова много лодки в него и си спомних предишен живот, когато прекравах времето си в морето и ми залепна едно чувство на болка в стомаха, без да имам причина за това. Тогава се замислих, че между толкова много прераждания така много съм свикнала със смяната на телата, че толкова много земята е част от мен, че мога да разговарям с нея и да чувам всеки неин стон, докато водата в морето е толкова променлива, толкова непредвидима, толкова разливаща се, необхватна, безкрайна, каквато е само любовта. И ако мога да направя сравнение бих казала, че земята и любовта към нея се придобива с любовта към живота произтичащ от вечността и безстрашието от смъртта като приемане на част от един цикъл, докато морето (водата) е светлината,  към която всеки от нас се насочва по пътя си към вечността - самата любов. Всеки я търси много от нас са в нея без да го осъзнават, други предпочитат просто да я наблюдават, а трети са дошли в тяло, за да я канализират. И аз като една от тези, които канализират безусловната любов много силно усещам една невидима вертикална стена между морето и морската градина, невидима стена, която предпазва морето, но и също задържа много голяма част от любовта, която канализирахме далеч от него. И аз със способността си да прониквам в пространството по хоризонталата искам да помоля всеки от вас, който е ОК с каузата да сме проводници на любовта и да връщаме любовта, с която морето ни дарява, обратно към него да се свързва с моята енергия, когато се чувства релаксиран и заедно да усилваме този канал на любов. Нали си спомняте моят духовен водач Озара, чрез  който заедно създаваме едно общо енергийно поле в любов?
Спирам до тук, за да оставя на вас шанс да творите. Обичам ви и ви благодаря!